ЗЕЛЕНИЯТ ОТБОР
Доброволческата формация „Зеленият отбор на България“ е създадена през 2009 г. в резултат от необходимостта от промяна. Група млади хора, независими от картели и корпорации и без медийна подкрепа, решават да възвърнат вярата във великолепието на българската гора. Съвместно започват серия от мащабни залесявания и проект по съхраняване на местни значими сортове чрез независима Банка за семена. Мотото на формацията от доброволци и до днес гласи, че „Доброто започва от теб.
Om Мария Латинова
Първата акция на „Зеленият отбор на България“ беше залесяване в Северния парк, докато една студена февруарска вечер по новините съобщиха за група граждани, които са направили жив пръстен около вековно дърво, за да го спасят от отсичане. Мястото беше строителната площадка на нов хипермаркет в кв. Борово, София. Благодарение на тази акция планът на строежа беше променен и всички вековни дървета бяха запазени. Последваха множество акции и инициативи, обединени в проекта „Един милион дървета“, създаден по идея на основателя на „Зеленият отбор на България“ Калин Христов. Благодарение на добрата воля на хиляди доброволци се залесиха над 80 000 хиляди дръвчета в цялата страна, като броят им продължава да расте с всяка нова акция.
На едно от последните есенни залесявания до пещерата Царичина бяха засадени зимен дъб, цер, горун и липа. Безлюдният терен се изпълни за минути с хора от всички възрасти и с усмивка и добро настроение всички заедно допринесоха за един незабравим ден сред природата. Всяка година помни своите силни акции. Една от тях беше еднократното залесяване на терен в парк Витоша в близост до хижа Алеко през 2017 г. Тогава се включиха над 700 доброволци и залесиха над 10 000 контейнерни фиданки със смърч. Акцията се координираше от отговорници на терен, бяха осигурени камиони с фиданки, паркинг за доброволците, мегафони и т.н.
По време на акции за залесяване доброволците получават на място инструктаж, както и инструменти, ръкавици и фиданки. Те пристигат до закътаните, и в повечето случаи недостъпни с обществен транспорт, локации много често на стоп или със споделено пътуване. Нерядко терените за залесяване могат да бъдат намерени само по географски координати или по ехтящия детски смях и мелодията на гайда – свободата вече звънти по един нов начин за всички.
Традиционно всяка есен „Зеленият отбор на България“ раздава безплатно фиданки по пощата на желаещи от цялата страна. По този начин са обхванати училища, детски градини и още стотици граждани в индивидуални и по-малки по мащаб акции за залесяване. Освен това през годините „Зеленият отбор“ успя да реализира редица акции, като сред тях са спасяване на изхвърлени фиданки от разсадника на гр. Ивайловград (2012 г.), поддръжка на горския парк към Ботаническата градина на БАН (2013 г.), създаване на собствена гора и рекултивация на почвата на сметището в квартал Суходол, София, с подкрепата на Столична община (март 2013 г.), възстановяване на естествен пояс от клек в местността Голи връх, Витоша (март 2016 г.), залесяване със 700 фиданки бял бор до село Храбърско (ноември 2017 г.), залесяване с дъбови фиданки на два терена до село Плана (пролетта и есента на 2018 г.), създаване на живи екокъщи от млади върбови дръвчета до язовир Красава, Пернишко (2017 г.), изграждане на ветрозащитни пояси близо до екоселище Борика и до екоселище Тринога, село Желен, както и още много други.
Всичко това се оказа възможно и без финансова подкрепа и спонсорство, а Калин Христов получи през 2018 г. приз за „Морално лидерство и опазване на околната среда“ от бившия държавен глава Росен Плевнелиев. Основателят на „Зеленият отбор на България“ посвети приза на всички доброволци.
ФЕСТИВАЛЪТ НА СЕМЕНАТА
Един от най-значимите проекти на „Зеленият отбор на България“ е създаването на независимия „Фестивал на семената“ в град Елин Пелин, който отбеляза своето седмо издание през 2019 г. Традиционно фестивалът се провежда седмица след Великден и на него се разменят семена, фиданки и разсади.Стремим се да съхраним старите сортове, като си сътрудничим в издирването и възпроизводството им, за да създадем независими банки за семена в малки стопанства от био земеделци и селски общности. Отглеждаме голям брой листни, цветни, плодни видове, но сред най-търсените са стари сортове домати, чушки, царевица, тикви, зеле, боб. Вкусовите качества са неповторими...
Николай Драганов, един от инициаторите на независимата Банка за семена
Успоредно върви детска зона с ателиета, маса с дрехи втора ръка, беседа за засаждане на жълъди по метода на Фуканоро, фън шуй семинар, музикална част. Рециклирането на фестивала е споделена отговорност и всеки сам носи посуда за споделения вегетариански обяд. Всяка година идеите са безброй, но мотото е едно – място на което хората могат да обменят свободно идеи, семена, разсади, вдъхновение.
Подготовката за фестивала започва през зимата, когато членове на отбора пакетират огромно количество сортове за размяна. Сред тях са бамя, боб, босилек, лобода, калия, капия, лофант, манголд, магданоз, сортове люти чушлета и сортове домати – червен гигант, биволско сърце, чери, триумф, гръцки и други.Тази година за първи път фестивалът не се проведе поради обявеното извънредно положение във връзка с пандемията от Covid-19, но „Зеленият отбор на България“ създаде безплатна интернет платформа за обмен на семена, от която всеки желаещ можеше да си поръча до четири пакета семена. Благодарение на инициативата бяха раздадени по пощата над 1500 пакета семена от доброволците на „Зеленият отбор на България“.
Всяка пролет членове на формацията са гости на фестивала на семената в Пелити, Гърция, селище, което отстои само на 50 километра от Драма. Там българите имат собствен щанд с български семена и често приготвят традиционни български ястия като пълнени червени чушки с боб и баница. На фестивала идват гости от чужбина, фермери от региона, а едни от най-запалените пазители на семената, са монахини от манастира в околността.
„TERRE DE SÉMENCE“ ИЛИ ИСТОРИЯТА НА АСОЦИАЦИЯ „КОКОПЕЛИ“
Асоциация „Кокопели“ от Франция всяка година изпраща био семена за „Независимия фестивал на семената“ в България. В индианското племе Хопи, кокопели се е наричал танцьорът, който разпръсква семена, докато свири на флейтата си. Първоначално Доминик Гийе създава „Terre de Sémence“, което в превод на български означава „Земя на семената“. Неговата цел е не само да възроди и запази старите сортове, но и да освободи земята и семената. Свобода от какво? От международни картели, генетични модификациии и правителствени манипулации.И може да се каже, че успява, започвайки със собственото си стопанство, което се простира на 20 хектара. В него той обработва земята по методите на биодинамичното земеделие. Първите семена са събрани от ботанически градини, био стопанства и градинари, култивирали стари сортове в течение на десетилетия. Организацията наема 45 работници, сред които хора с различни проблеми, умствени увреждания, зависимости и бивши затворници. Сортовете, които се опазват и съхраняват по този начин, намират своето място в уникален каталог, който е издаден и преведен отвъд Ламанша.
С времето организацията набира сила и последователи и техни семена започват да се продават и в градински центрове, до момента в който привличат вниманието на Френското министерство на земеделието. Поради определени рестрикции във френското законодатеслвто, „Terre de Sémence“ e принудена да прекрати дейността си.
Това обаче не спира Доминик. Той дори е поканен в Европейския парламент, защото успява да обедини в дейността си благородна социална кауза и опазване на биоразнообразието. Новата организация се прекръства на „Кокопели“. Издават нов каталог от над 400 страници с над 900 традиционни сорта, съдържащ снимки на всяко растение и специфични съвети за отглеждането на всеки сорт, и започват проекти в Третия свят.
През 2000 година над 80 000 безплатни пакета със семена са раздадени на ферми по света, а благодарение на дипломатически усилия, над 50 000 пакета семена намират своето място в градини в Афганистан. Подобни проекти стартират в Мароко, Сенегал и Бразилия.
Най-голямото семехранилище в наши дни се намира в Норвегия на остров Шпицберген, където семена от цял свят се съхраняват в трезор под земята при минусови температури. Тези семена ще спят в трезора стотици години и в случай на катаклизъм ще могат да оцелеят. Италиански учени са „тръгнали на лов“ за диви родственици на питомни видове като моркова, патладжана, боба, фъстъка. Точно тези „диви“ гени биха позволили на реколтата да оцелее в бъдещи екстремни условия, които могат да застрашат изхранването на планетата.
Независимата Банка за семена на „Зеленият отбор на България“ има за цел запазването и развиването на сортовете в естествените градини на всички сподвижници на проекта. Все пак растенията устояват и „пренаписват“ генотипа си именно в ежегодното оцеляване в условията на живата природа. Един от бъдещите проекти на Отбора е, това знание да бъде пренесено в своеобразна библиотека-парк за местни значими сортове, където ученици и млади хора да могат да се обучават по разнообразни методики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар