Всеки човек в живота си трябва да засади поне едно дърво.
Следвайки тази сентенция и с грижа за природата и климата, през последните години зачестиха корпоративните и доброволчески залесителни акции. Не са рядкост и инициативи, при които всеки гост на сватба или друго събитие дарява по едно дърво или сумата за неговото засаждане. Или пък рожденик набира дарения за залесяване вместо подаръци за празника си. Идеи и възможности много, но какво се крие зад тяхната реализация? Може ли всеки да засади дърво където и както пожелае, с какво трябва да се съобразяваме, към кого да се обърнем, откъде да намерим фиданки, да засадим единично дръвче или да се включим към голяма акция? Много въпроси и цяла плетеница от отговори, през които човек трябва да премине, ако иска да изпълни заръката за засаждане на поне едно дърво.
Може ли всеки да засади дърво?
За да намерим отговора, първо трябва да решим къде искаме да бъде това дърво. Ако е в двора ни, няма кой да ни спре, но е добре да се допитаме до специалист при избора на най-подходящ вид и техниките за неговото обгрижване. Ако обаче сме се насочили към градинката пред блока, близкия парк или пък гората, трябва да се съобразим с някои правила, защото навлизаме на чужд терен. Важно е да съгласуваме намеренията си със собственика, който може да бъде община, горско стопанство, частен собственик или пък управа на парк. Според Нели Дончева, която е специалист лесовъд във WWF България, хората трябва да разберат, че понякога с добрите си намерения могат да създадат повече проблеми отколкото ползи и, че не бива да навлизат в чужда собственост. Един от нашумелите примери от близкото минало е на санкциониран пенсионер в Хасково, който засадил незаконно иглолистни фиданки пред блока си без да получи разрешение от общината. Проблемът не е в намерението на мъжа, а че не го е съгласувал с общината. За да насочват гражданите към най-подходящите места за засаждане и в избора им на растителни видове, в общините има специалисти еколози. Първата стъпка е да се подаде заявление. На уебсайтовете на някои български общини има образци на заявления за засаждане на дълготрайна декоративна растителност, както списъци с подходящите за засаждане дървета в района и разписани правила. При извънградска среда често правилата обаче са по-сложни. Нужно е да се направят редица съгласувания, които могат да бъдат с горско стопанство, ако намерението е за негов терен. Aко мястото, на което искаме да садим, пък попада в защитена зона по Натура 2000, е нужно специално разрешение, част от процедура, която трябва да премине през съответната регионална инспекция по околната среда и водите.
Липите са едни от предпочитаните дървета за градска среда. Те достигат височина от 20 до 40 метра.
Какво дърво да изберем?
Сред причините да има толкова много релугации е, че се правят грешки и се залесявa с инвазивни видове, както и че често има ландшафтно планиране, което не бива да се нарушава. Именно поради тези причини, както и заради специфичните нужди на растенията, е изключително важно какъв вид дърво ще се избере за засаждане. Според Нели Дончева честа грешка е да се използват растения като бяла акация, храстовидна аморфа, айлант (див орех), ясенолистен явор и пенсилвански ясен. „Това са все чужди видове, които нямат място в естествената природа. Засаждането и разпространението им е изключително вредно за околната среда и не трябва да се допуска“, допълва експертът на WWF. Според Дончева в градска среда ограниченията са по-малко и може да се залесява и с декоративни видове дървета и храсти. Най-полезно за градското биоразнообразие – птици, гризачи и други дребни животни, е засаждането на плодни видове като дива череша, лигуструм (използва се за жив плет), дива ябълка, дива круша. Други универсални видове за залесяване в градовете са липа и бреза, които задържат част от праховото замърсяване и така подобряват качеството на въздуха. Подходящи за града са още обикновеният явор и някои иглолистни видове като кедри, различни видове бор, смърч, особено сребрист смърч, както и испанската ела. Макар и това да са някои от по-подходящите видове, повечето експерти препоръчват преди засаждане да се обмисля добре и да се направи консултация със специалист. Освен, че може да се направи грешка с инвазивен вид, може да се използва фиданка на дърво, което не е подходящо за терена. Както посочва и Нели Дончева, oт голямо значение е и нивото на подпочвените води. Има видове, които обичат повече вода и ако ги засадим на неподходящо място, ще страдат и може и въобще да не се прихванат.
Айлант или див орех е едно от инвазивните растения, които често се срещат в България.
Откъде да намерим дърво?
След като се избере подходящ за мястото вид, идва въпросът откъде да се намери той. Дървета за залесяване могат да се купят от специализираните разсадници, като има такива за горски и за декоративни видове. Според Нели Дончева обаче честo проблем е да се намерят фиданки от някои видове, особено ако са овощни. Последните десетилетия много типични за региона овошки постепенно започнаха да изчезват. Такива например са сортове български ябълкови дървета „Петровка”, „Айвания” и „Бухавица”, които са в списъка със застрашени сортове на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и за чието спасяване WWF България започна кампания преди няколко години. В същото време в разсадниците се продават главно декоративни туи (кипарисови иглолистни дървета) и други вечнозелени дървета и храсти, които не са местни видове и често хората нямат голям избор на растения. Друг важен момент при избора на дърво, на който Нели Дончева обръща внимание, е видът фиданка. Добре е да се има предвид, че едроразмерните фиданки се прихващат по-трудно от дребноразмерните, но им трябва по-малко време да се превърнат в зрели дървета. Добре е да се има предвид и дали дърветата са с открита или със закрита коренова система, тъй като тези със закрита се прихващат по-лесно.
Красивите лилави дървета пауловния, които се срещат в българските градове, са агресивен инвазивен вид. Името им е дадено в чест на дъщерята на император Павел I – Анна Павловна.
Приключва ли всичко със засаждането?
Засаждането на дърво често е единствената стъпка, която повечето хора си представят, че трябва да направят, за да има успех начинанието им. Практиката обаче показва, че просто поставянето на една фиданка в почвата съвсем не е достатъчно. Както разказа и в подкаста ни „Анонимните климатици“ Камелия Цветкова, която е лесовъд в Държавно горско стопанство София, е ключово да се полагат грижи след залесяването. „В самото начало всички искаха просто да отидат, да боднат едно дръвче, да си го снимат за спомен, да го оградят с камъчета, за да се знае, че си е тяхно и да си тръгнат. И това реално нямаше полза, защото всякакви въздействия като много дебел сняг, силни бури и други много лесно можеха да ликвидират едно такова отделно дръвче“, разказва Цветкова. Според нея тази практика е водела до много слаби резултати и едва 20 процента от дърветата са се прихващали. Начинът лесовъдите да се справят с проблема се оказва сравнително прост – част от уговорката им за залесяване с всички групи доброволци, било на местно ниво или тип тиймбилдинг на големи компании, е хората да имат ангажимент и след засаждането. Така, в рамките на три до пет години, те трябва ежегодно да посещават поне по три пъти дърветата и да извършват нужното за тяхното обгрижване. „На една нова гора не й е достатъчно просто да отидеш и да боднеш фиданката. Нужно е после да окосиш за лятото, преди зимата трябва дърветата да се окопаят, за да могат да презимуват успешно. След зимата винаги има загинали фиданки и на техните места трябва да се поставят нови“, разказва Камелия Цветкова в нашия подкаст. Благодарение на тези мерки хората започват да подхождат все по-отговорно и с разбиране, че засаждането на дървета на е еднократен акт, а се изискват грижи и постоянство. И резултатите не закъсняват – от ДГС София вече могат да се похвалят, че едва три години след залесяване имат 82 процента прихващане. „Такава гора реално има бъдеще“, допълва Цветкова.
Горите, които представляват комбинация от дървесни видове, имат свойството да усвояват и съхраняват до два пъти повече въглероден диоксид от монокултурните. Проучване, разглеждащо съхранението на въглерод в горите в Южен Китай, го доказва, установявайки, че всеки допълнителен дървесен вид, въведен в плантацията, може да добави 6% към общите си запаси от въглерод. Изводите показват, че програмите за залесяване – които имат за цел да засаждат дървета, за да „изсмукват“ въглероден диоксид от атмосферата – трябва да преминат от използване само на един растителен вид към по-разнообразна смес. Друго преимущество е, че горите с по-разнообразна гама от дървета могат да осигурят местообитания за повече животни.
Едно дърво или цяла гора?
Макар и популярната сентенция за засаждането да е за поне едно дърво, се оказва, че често единичните фиданки рядко имат резултат. Изключение са дворните и градски дървета, при които теренът не позволява по-мащабни акции. Препоръката на повечето специалисти към хората, които искат да допринесат за увеличаването на дърветата на Земята, е да се включат в по-голяма залесителна кампания. Според Нели Дончева от WWF добър вариант е вместо малки индивидуални акции хората да се включат в по-големи кампании, които използват знанията на специалисти. Един от положителните примери според нея са залесяванията на „Зеленият отбор на България“ (GreenTeam Bulgaria). Друга препоръка на Дончева e хората да проверяват залесяванията, в които се включват, защото се случва да има големи кампании, които не се планират добре, имат много ниска успеваемост и използват инвазивни видове. Тя обръща специално внимание на залесяванията в извънградска среда, защото чрез тях се навлиза в по-крехки екосистеми и грешките могат да нанесат сериозни щети. Друг важен момент според Дончева е да се взима предвид и как избраните дървета биха реагирали на затоплящия се климат, на засушавания и други промени, които започват да стават все по-чести и изразителни.
Дърветата са най-дълго живеещите организми на Земята. Нещо повече – те никога не умират от старост. Най-старите открити дървета се намират в щата Калифорния на САЩ – борове и гигантски секвои на възраст 4000-5000 години. В същото време, отново в Калифорния, само в рамките на десет години са загинали 129 милиона дървета в резултат от промените в климата, сушата и нападения от бръмбари.
И все пак – нови гори или опазване на съществуващите?
Според лесовъда Камелия Цветкова в България местните гори се самовъзстановяват изключително бързо и успешно. „Наблюдаваме така нареченото естествено възобновяване на българските гори, което се случва благодарение на десетилетия усилия от страната на лесовъдите. В страната ни, за разлика от места като Северна Европа, Германия и Австрия, рядко се стига до големи територии, които да се изсичат до голо. Затова и не е нужно да се залесява толкова много и гората има възможност да се възстановява и разпространява сама много бързо. Най-доброто нещо е именно този естествен процес“, разказва експертът на ДГС-София. Според Александър Дунчев – директор на Изпълнителната агенция по горите, който също се включи в първия епизод на подкаста ни „Анонимните климатици“, в България се залесява само там където гората не може да се възстанови сама. Навсякъде другаде, където се сече, дърводобива или се ползват дърветата за нещо друго, гората се стопанисва по начин, по който тя сама да се възстанови. Според него е така, защото естествената гора е сто пъти по-устойчива от изкуствената. „Това е един от примерите, според които малка България е свръх устойчива, свръх природосъобразна спрямо Австрия, спрямо Швеция, спрямо бореалните гори и многократно по-природосъобразна спрямо Бразилия“, допълва Дунчев. Според него в момента е много по-важно да спрем обезлесяването на Амазонка, Индонезия и някои части на Русия, отколкото да залесяваме нови гори. „На една фиданка са й нужни сто години, за да стане 30-метрово дърво с диаметър 40 сантиметра“, пояснява директорът на Изпълнителна агенция по горите.
Според една от последните оценки броят на всички дървета на Земята е общо около 400 милиарда. Изчисленията са направени въз основа на сателитни снимки. По информация на Световната банка има четири държави без никаква гора: Сан Марино, Катар, Гренландия и Оман.
Не е ли залесяването най-мощният инструмент за борба с промените в климата?
Едно дърво може да абсорбира между 10 и 50 килограма въглероден диоксид на година. Растенията и почвата по света поглъщат около една четвърт от парниковите газове, които хората отделят в атмосферата, помагайки на Земята да избегне някои от най-тежките последици от изменението на климата. Имайки предвид, че на Земята има около 400 милиарда дървета, калкулацията изглежда лесна, а изводът от нея изкушаващо опростен – да засаждаме още дървета, за да се борим с промяната на климата и да продължим да живеем по същия начин. Задълбавайки във фактите обаче, се вижда, че нещата не са толкова прости. В идеална ситуация, тъй като нивата на въглероден диоксид се увеличават, растенията поглъщат повече от тези емисии, което помага да се стимулира растежа им. В проучване, публикувано в списание Nature обаче, учени доказват, че при затоплящ се климат, вместо да поглъщат повече емисии парникови газове, растенията и почвата могат да започнат да абсорбират по-малко, ускорявайки скоростта на промяната. Както стана ясно и от статията ни „Колко дървета са нужни, за да спасим света“ – мащабните залесявания не са магическата пръчка за климата. Според няколко изследвания на научни колективи засаждането на дървета, дори и те да са трилион, никога няма да абсорбират огромните количества въглерод, отделяни от индустриалните общества. Нещо повече – подобно вмешателство в естествените процеси може дори да ускори промяната на климата и нейните негативни ефекти. Ако не е нужно да правим мащабни залесявания обаче, какво е решението? Според повечето учени, занимаващи се с горски системи, както и българските експерти, до които се допитахме, отговорът е да опазваме съществуващите дървета и да се борим срещу обезлесяването.
https://gorichka.bg/da-zasadish-drvo/
