За сега ще отбележа, сьвсем накратко, че срещата беше много топла, приятелска и ползотворна. Очаквайте подробности сьвсем скоро. Взети решения: 1. Направа на Нов интернет сайт и актуализиране на стария! 2. Подобряване на комуникацията 3. Закопуване на домейн www.greenteambg.org 4. Създаване на Фурум за вътрешна комуникация. 5. Обсъждане на локални и глобални проекти 6. Изясняване на правила: Без политика, Без комерсиални дейности. 7. Самофинансиране на всички проекти-поне за сега. Всички разходи се поемат от нас. 8. Локализиране на големите проблемни ЕКО места в България. Направа на карта и започване на действия. 9. Обобщаване на информацията и даване на предложения за ЕКО акции. 10. Вдъхновяване на хора готови да помогнат на идеята - Доброволно действие в името на малкото-голямо Еко бъдеще на нащия град, държава и Планета.
Среща: 10.30 на последна спирка на Трамвай N5, кв. Княжево. Група: 12 човека доброволци от Greenteam и приятели. Ефект: 38 пълни чувала събрани боклуци в рамките на 4 часа. След изключително напрегнатата работна седмица една подобна акция фиксира всичко за което може да си мечате човек. Нещо полезно, нещо добро, нещо вдъхновяващо, нещо красиво и удовлетворяващо! Докато търсихме решенията на десетките ЕКО въпроси се оказа, че ги намерихме заровени в боклуците на кв. Княжево. Решението беше да действаме! Без реклама, без пари, без политика, без партии, без афиши, без изгоди и сметки. Но си имахме голям ентусиазъм, решителност и добра воля. В кв. Княжево положението е бедствено. Боклуците са изключително много и то на място което се явява начална спирка за основни планински преходи на Витоша. Ще трябва да решим точно по какъв начин да се справим с няколкото големи боклуджийски терена. Страшно, грозно и нелепо е да оставяме нещата така. И ние няма да ги оставим нерешени! Благодарим на всички за участието. А да се съберат 38 чувала с капачки, етикетчета, цигарени кутии, опаковки от сладки и солени десерти и мн. други не беше лесна задача. Сред странните неща които открихме бяха 2 GSM-а, обувки, пижама, спринцовки и мн. др. неща.
Любовтаи уважението към всичко живо, склонената глава и любопитство, отвори сърцето на Родопа и тя ни показа от интимния си живот, допусна ни до ставащото и без нас. Сякаш бяхме на урок по хармония, по-малко срамежливи от дъжда, по-щастливи от слънцето,по-радостни от общуването. В свят, в който залеза означава време за лов за прилепа, водопой за лопатара и затваряне за маргаритката, свят в който всички са по-достойна и красиви частици от нашата планета.
Всеки видя много и различни неща, докато някои гледаха около цветята по края на гората за пеперуди, други се радваха на самите цветя, трети с жадни бинокли търсеха реещи се птици, четвърти чевръсто мериха с ролетка току що уловена костенурка, пети чакаха залеза за да се срещнат със своите чудати прилепи, а някои просто си доспиваха окъснели от лагерния огън, а пък карталите ги видяхме всички :)
Вечерно време имахме лекции на открито, които правиха програмата още по наситена и пълноценна. Удобно настанен на шалте в тревата можеш да чуеш за Родопски Силивряк или цветето феникс, което може да престои хербаризирано години и след навлажняване отново да се съживи, за интересно мутирал вечно зелен дъб в Сакар от който има само един екземпляр, за орхидеите в Родопите които по многочисленост са като в тропиците, за навиците на прилепите и защо не е добре да се будят от зимен сън или когато са с малки които още не виждат добре с ушите си, за сдружение За да остане природа в България които не само се борят искрено, интелигентно и от сърце но и успяват!!!
Като грозен вандалски подпис брега на язовира беше обсипан с бутилки от пиянството, найлони от надменността и вещи от презадоволеността от един не рядък безхаберен видхомо - неосъзнатост. Защото ние като част от този свят сме родени за да го оценяваме и да допълваме хармонията му, опитваме се да го правим го в личното си пространство без да осъзнаваме границите му са доста отвъд дома...
Иска ми се на следващите Картали да сме успели да намерим урвичките и деретата, както и сметищата (като това на Момчилград) които захранват това дивно място с нашия боклук за да можем да си съберем грозотията, да я разделим по видове, преработим и превърнем в отново в ресурс. Вярвам, че мнозина биха се включили в инициатива като Сливи за смет, дори и да знаят че това ще постоянна борба просто защото си струва.