Впечатления от Картали 2009

Любовта и уважението към всичко живо, склонената глава и любопитство, отвори сърцето на Родопа и тя ни показа от интимния си живот, допусна ни до ставащото и без нас. Сякаш бяхме на урок по хармония, по-малко срамежливи от дъжда, по-щастливи от слънцето, по-радостни от общуването. В свят, в който залеза означава време за лов за прилепа, водопой за лопатара и затваряне за маргаритката, свят в който всички са по-достойна и красиви частици от нашата планета.

Всеки видя много и различни неща, докато някои гледаха около цветята по края на гората за пеперуди, други се радваха на самите цветя, трети с жадни бинокли търсеха реещи се птици, четвърти чевръсто мериха с ролетка току що уловена костенурка, пети чакаха залеза за да се срещнат със своите чудати прилепи, а някои просто си доспиваха окъснели от лагерния огън, а пък карталите ги видяхме всички :)

Вечерно време имахме лекции на открито, които правиха програмата още по наситена и пълноценна. Удобно настанен на шалте в тревата можеш да чуеш за Родопски Силивряк или цветето феникс, което може да престои хербаризирано години и след навлажняване отново да се съживи, за интересно мутирал вечно зелен дъб в Сакар от който има само един екземпляр, за орхидеите в Родопите които по многочисленост са като в тропиците, за навиците на прилепите и защо не е добре да се будят от зимен сън или когато са с малки които още не виждат добре с ушите си, за сдружение За да остане природа в България които не само се борят искрено, интелигентно и от сърце но и успяват!!!

Като грозен вандалски подпис брега на язовира беше обсипан с бутилки от пиянството, найлони от надменността и вещи от презадоволеността от един не рядък безхаберен вид хомо - неосъзнатост. Защото ние като част от този свят сме родени за да го оценяваме и да допълваме хармонията му, опитваме се да го правим го в личното си пространство без да осъзнаваме границите му са доста отвъд дома...

Иска ми се на следващите Картали да сме успели да намерим урвичките и деретата, както и сметищата (като това на Момчилград) които захранват това дивно място с нашия боклук за да можем да си съберем грозотията, да я разделим по видове, преработим и превърнем в отново в ресурс. Вярвам, че мнозина биха се включили в инициатива като Сливи за смет, дори и да знаят че това ще постоянна борба просто защото си струва.

Иначе всичко си беше вълшебно,

Христо Аладжов